Селището води началото си още от каменната ера. Открити са богати находища на тракийска и римска керамика, монети от времето на римския император Нерон (1 в. от новата ера). Интерес представлява басейнът с минерална вода известен с името “римското банче”, намиращ се по течението на Добринищката река, където са всичките минерални извори.

Много легенди и песни разказват за миналото на това Пиринско гнездо на българщината. През VII - XIV в. Добринище е било селище- крепост. Не един път опитите на Византийските императори да минат по р. Места за вътрешността на България са се разбивали именно тук.

След падането на България под турско робство селището изгубва своето значение, но българския дух в него продължава да живее. През 1846 г. родолюбивите му жители изграждат свое училище, организират четнически дружини, участват активно в национално-освободителните борби на българския народ.

Григор Костов Мацин и Христо Лазаров Начев стават Ботеви четници. В боевете при Шипка и Стара Загора се сражават Никола Вешков и Георги Лазаров Темелков – знаменосец на 4-та българска опълченска дружина. През 1896 г. в Добринище се създава революционен комитет на ВМРО под ръководството на Гоце Делчев. Добринище е и родното място на първия партизанин в България Иван Козарев.